Урок по история: Това е единствената българска столица на море
В исторически проект няма доказателства, че България в миналото е била мощна морска нация и да е разполагала със забележителен морски флот.
Това ненапълно изяснява и обстоятелството, че в никакъв случай столицата не е разполагана на брега на морето.
Все отново има едно историческо място, което е било столица на българска независима страна.
Калиакра е столица на Добруджанското деспотство, съществувало като независима българска страна през втората половина на XIV век. По това време регионът към Калиакра бележи мощен напредък, трансформирайки се в мощен пристанищен и търговски център.
Владетели на Добружданското деспотство са поредно Балик, Добротица и Иванко.
В днешно време нос Калиакра, красивите морски гледки и останките на крепостта Калиакра са едно от най-пленителните места по Северното ни Черноморие. Най-близкото обитаемо място в региона е село Българево. Други забавни обекти в близост са резерватът Яйлата и чудатите скалисти крайбрежия край Тюленово.
Всъщност Калиакра е била столица и преди хиляди години.
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, споделя, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и Цар на Тракия.
Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била издигната втора крепостна стена, а в римско време тракийската цитадела е разширена. През 341 – 342 година се дострояват кръгли кули, има към този момент външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е построено трето барикада с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, осъществени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.
През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива смисъла на укрепено ядро против прииждащите безчовечен племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се развихря борба сред въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. В идващите епохи селището и крепостта се развиват, само че съгласно някои откриватели през 7 век настъпва крах, защото славяни и прабългари не са показали интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.
Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се загатва актуалното название Калиакра, е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. В други италиански карти и съчинения от 14 век носът се разказва и като Capo Calacria или Calacria. Немският оръженосец Ханс Шилтбергер разказва носа като Калацерка, което произлиза от „ καλός “ – красив/добър и „ τσέρκι “ – обръч, като се има поради трите стени на Калиакренската цитадела. В състава на Българския военноморски флот от Първата международна война се е числял миночистачен катер с името „ Калацерка “.
Най-голям подем Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обгръща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения приказват за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и трансформира крепостта в църковно средище. Днес на носа има остатъци от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели стартират построяването на военноморски флот. Галерите на Добротица вземат участие в сполучливи бойни интервенции в Черно море. През 1393 – 1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владичество.
През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите към Калиакра, само че по-късно същата година още веднъж е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си против Османската империя. В старите турски законници Калиакра се загатва като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
На 31 юли 1791 г. край крайбрежията на Калиакра се развихря най-голямата морска борба в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 година На носа е сложена плоча с барелеф на съветския адмирал, а във връзка 215 години от успеха, на 10 август 2006 г. е повдигнат и негов монумент. Монументът съставлява фигура в цялостен растеж и е подложен на нагорнище, от което се вижда морето.
Легенди
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, с цел да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега при започване на нос Калиакра има обелиск, наименуван „ Портата на 40-те девици “ в тяхна памет.
Друга легенда е за Свети Никола, настойникът на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната корав под краката му, с цел да успее да избяга, като по този метод бил основан и носът. В последна сметка той бил хванат и в този момент там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското господство е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „ Свети Никола “.
Това ненапълно изяснява и обстоятелството, че в никакъв случай столицата не е разполагана на брега на морето.
Все отново има едно историческо място, което е било столица на българска независима страна.
Калиакра е столица на Добруджанското деспотство, съществувало като независима българска страна през втората половина на XIV век. По това време регионът към Калиакра бележи мощен напредък, трансформирайки се в мощен пристанищен и търговски център.
Владетели на Добружданското деспотство са поредно Балик, Добротица и Иванко.
В днешно време нос Калиакра, красивите морски гледки и останките на крепостта Калиакра са едно от най-пленителните места по Северното ни Черноморие. Най-близкото обитаемо място в региона е село Българево. Други забавни обекти в близост са резерватът Яйлата и чудатите скалисти крайбрежия край Тюленово.
Всъщност Калиакра е била столица и преди хиляди години.
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, споделя, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и Цар на Тракия.
Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била издигната втора крепостна стена, а в римско време тракийската цитадела е разширена. През 341 – 342 година се дострояват кръгли кули, има към този момент външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е построено трето барикада с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, осъществени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.
През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива смисъла на укрепено ядро против прииждащите безчовечен племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се развихря борба сред въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. В идващите епохи селището и крепостта се развиват, само че съгласно някои откриватели през 7 век настъпва крах, защото славяни и прабългари не са показали интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.
Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се загатва актуалното название Калиакра, е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. В други италиански карти и съчинения от 14 век носът се разказва и като Capo Calacria или Calacria. Немският оръженосец Ханс Шилтбергер разказва носа като Калацерка, което произлиза от „ καλός “ – красив/добър и „ τσέρκι “ – обръч, като се има поради трите стени на Калиакренската цитадела. В състава на Българския военноморски флот от Първата международна война се е числял миночистачен катер с името „ Калацерка “.
Най-голям подем Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обгръща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения приказват за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и трансформира крепостта в църковно средище. Днес на носа има остатъци от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели стартират построяването на военноморски флот. Галерите на Добротица вземат участие в сполучливи бойни интервенции в Черно море. През 1393 – 1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владичество.
През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите към Калиакра, само че по-късно същата година още веднъж е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си против Османската империя. В старите турски законници Калиакра се загатва като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
На 31 юли 1791 г. край крайбрежията на Калиакра се развихря най-голямата морска борба в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 година На носа е сложена плоча с барелеф на съветския адмирал, а във връзка 215 години от успеха, на 10 август 2006 г. е повдигнат и негов монумент. Монументът съставлява фигура в цялостен растеж и е подложен на нагорнище, от което се вижда морето.
Легенди
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, с цел да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега при започване на нос Калиакра има обелиск, наименуван „ Портата на 40-те девици “ в тяхна памет.
Друга легенда е за Свети Никола, настойникът на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната корав под краката му, с цел да успее да избяга, като по този метод бил основан и носът. В последна сметка той бил хванат и в този момент там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското господство е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „ Свети Никола “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ